автор: desiteneva

Някога, много отдавна, когато бях още дете, написах в лексикона си това:

Аз своята любов на тебе дадох
и всичката си топлина ти подарих,
и всяка болка с теб изстрадах,
и всяка радост с тебе споделих.

За тебе често плаках и се молих,
и стисках палци в твоя труден час,
и може би с това неволно
за тебе безразлична станах аз.

И ето днес заставам на колEне,
прегръщам те със сълзи на очи.
Аз в теб се взирам - ти във мене,
и истината почва да личи.

"Отивай си, така е по-добре.
Не виждам смисъл да ме лъжеш
и щом съм безразлична аз за теб,
те моля днес през сълзи да си тръгнеш!"

14. 11. 1995 г