Аз те чаках
при перголата
пластмасовите шезлонги
се превиха от болка
слънчевите чадъри оглушаха
от гласа на дъжда
с вой на отчаяно куче
вятърът бе избягал
и стържеше с гневни нокти
бледото лице на басейна
Аз те чаках
при перголата
Ти защо не дойде?