Срещнах те
на един мой кръстопът.
Думите ти бяха оазис.
Научих дните си
с теб да вървят.
И изхвърлих омразата.
Строихме заедно
лунни мостове.
Крадяхме сънища.
Но водата в извора
се оказа отровена.
А въздухът ми свърши.
Твоят дом
е твоята крепост.
Ти си ловец на усмивки.
Когато сън и реалност
се смесват,
думите губят смисъл.