Ти идваш всяка вечер
в мисълта ми
като лек вечерен вятър.
Разлистваш ароматната си кожа.
В гласът ти се чете отрова,
със която ме омайваш.
Ту строга, недостъпна, горда.
Ту невинна като ангел.
Избледнявам.
Избледнява разумът ми
до химера.
Потънал във очите ти
като във ваза с калии.