автор: nepoznata_za_Teb

Въртейки се в празен съд
Бързайки на изпарения
Нищо, не остана за даване,
Нищо не остана за губене.

Спънах се в собствения си страх
и се озовах на земята,
Лежейки сам, окъпан в прахта.
Вик без звук.

Защо стигнах до тук?
Къде изгубих пътя,
че вървях така заблудено?
Бутайки игли в моите вени
значи не трябва да мисля,
например повече от ден.


Бягството беше отговорът.
Единствения към кой се обърнах.
Кога той стана проблем?
Обречен ли съм да живея с това проклятие?