автор: DANJE

В ъгъла на проклетата стая пак съм се свила, като мишка притисната от кръвожадната котка!
От очите ми капят едри капки, не, глупако, не сълзи! Кръв! Едри капки алена кръв! Цвета им е като устните на девица!
А ти, Мръстнико, се смееш! Хубаво ти е, нали? Боже, колко ти харесва да протягаш дългите си ръце, да разтваряш гръдния ми кош, и с прекрастните си, като на пианист, пръсти да стискаш сърцето ми!
Харесва ти, нали? По дяводите! Да ме вземат мътните, и на мен ми харесва да обливаш голото ми тръпнещо тяло с кръвта на новия си трофей!
Харесва ми, когато оцветяваш бялата ми кожа с този съвършен и неповторим цвят!
Боже, спаси душата ми! Тръпна от нетърпение да ми подадеш чашата пълна с кръвта на новата ти жертва!
Обожавам, когато ме обладаеш! Не тялото ми, ти обладаваш душата ми!
Обичам, когато си гладен и нямаш нова жертва, когато откъснеш част от месото ми! Тогава знам, че сме едно цяло!
Пропадам, когато дългите ти черни нокти раздират кожата ми!
Обичам тялото ти- голямо, силно, превземащо!
Мога да живея и дишам, само, когато си с мен, в мен, около мен!
Знам, че когато дойде часът на истината- Муерте ще ни прегърне и вземе заедно! Телата ни ще бъдат преплетени и вкопчени едно в друго, а смъртта ще бъде бавна, мъчителна- толкова красива и сладка!
Но дотогава има много време! Нека да му се насладим!