автор: jel

Здравей Мими. Искам да ти разкажа тази приказка. Не,не я знам. Просто сега ще си я измисля,в момента. Защото знаеш ли,ние възрастните отвикнахме да си
разказваме приказки. А те са най хубавото нещо.
И така,започвам:
Един Цар имал много синове. Някои били добри,послушни,други не чак толкова лоши, а имало някои - те се държали отвратително. Но какво да се прави - и те се водели синове на Царя.
Но приказката не е за тях,а за един негов син който бил нещастен. Не,не че се сърдел нещо на баща си или баща му го пренебрегвал,не просто той не можел да си намери невеста. Имало и в царството моми,но никоя от тях не можела да стопли сърцето на принца.
Веднъж той казал на баща си - тате,ще отида зад девет планини в десета.
Дано там я открия. И той тръгнал.
Вървял,вървял,девет чифта обуща изпокъсал. Вървял през полета и гъсти гори
но красавица която да стопли сърцето му така и не открил.
И един ден твърде уморен от дългия път юнакът заспал на една поляна сред гората. И сънувал...
Сънувал как една прекрасна девойка се приближава към него. На главата с венче от маргаритки,с руси коси,тя му се усмихвала така чудно и той понечил да я погали но тогава се събудил. И що да види - една огромна кафява мечка
го гледала заинтересовано.
Принцът понечил да избяга но топлите очи на мечката го спрели.
-Почакай юначе.
Това съвсем изненадало принца. Мечката говорела с човешки глас.И гласът и
бил не тромав,мечешки а приятелски,изпълнен със загриженост.
Гладен ли си? И тя му подала цяла лапа пълна с боровинки ,малини и ягоди.
А те били толкова сладки -никаква торта не била сладка като тях.
И те станали приятели. Вървели дълги дни нощи през гъстите гори,докато стигнали една голяма река където в далечината плували кораби.
Мечката влезла в дълбоките води и наловила много риба.
А Принцът напалил огън и опекли рибата. И си говорели,говорили.
После обърнали гърбове един към друг и така се топлели .
А на сутринта Принцът се събудил но мечката я нямало. Принцът разтъркал
отново очи но нея наистина я нямало. Вървял Принцът измъчен от своите мисли и влязъл в
един феодален град. Той имал големи крепостни стени,островърхи кули,катедрали в готически и романски стилове и забързани хора.
По улицата вървели хора с разноцветни дрехи-пажове, крепостни селяни,шутове,войници от стражата на града.
Накъде да върви- питал се Принцът. Дали да търси красавицата от видението
тази с венчето от маргаритки и русите коси или мечката - тази огромна добра приятелка. И докато се питал той крачел по тясните калдъръмени улици на града. Докато на площада не видял мечката. Тя била овързана с вериги и
синджири а зли хора я удряли с тояги и я карали да танцува.
А тълпата се смеела,смеела и хвърляла пари на разбойниците.
Принцът се затичал,разбутал тълпата,но един от разбойниците го ударил с тояга и той се строполил на паважа. И отново същият сън - една прекрасна руса девойка с венче от маргаритки му се усмихвала.
Събудил се с кръв по ризата и болки в глава принцът се изправил и олюлявайки се тръгнал към близката гостилница.
Там той разпитвал за мечката но никой нищо не знаел за нея. Видели я но разбойниците я откарали някъде.
Принцът дълго търсил мечката но не я открил. Ходил по градове и села,
по цигански катуни и гори -но ни вест,ни кост от нея.
След години Той се завърнал в бащиния си дом и разказал на своя Баща
премеждията си. Разказал му и за своя сън и за мечката и попитал Царя
кое да търси видението или мечката.
Тогава Бащата продумал:
Сине, хората в живота не виждат истински красивото-добротата,всеотдайноста, защото не я разпознават -те търсят красота която
е временна,която е лъх на вятъра,като цвете което сутринта цъфти а
вечерта е повяхнало. Разпознай истинската красота сине мой и тогава ще видиш с очите на сърцето си красивата руса девойка с венче от маргаритки
в огромната кафява мечка.
Искаш ли да продължиш приказката Мими?