Притихнали в мрак души,
една го само преминава,
обляна в ярка светлина
и болка няма -
тя при нас остава,
сърца без стон кървящи
сковава в самота ...
А мъката безмълвно
сълзи поглъща жадно,
нощта е спряла,
заключила в себе си деня,
но времето не може тя да спре,
раздира се в зората,
свещта догаря бавно,
започва пак денят
и само споменът остава,
очите парят пресъхнали в тъга.