автор: dalla

улиците повтарят
аеродинамичната форма на живота ми

пияните им завои
отварят досиетата на спомените ми
и гърлено се смеят
на снимките, на зле червисаната болка
и аз ги сритвам
в тротоара, те за кратко се успокояват
и после пак прихват
докато се разълзят от смях светофарите
чак ми става смешно
и макар да си забива токчетата във врата
ми болката, е интересно
колко ли са смешни досиетата
и ги дръпвам от ръцете
на търкалящия се от смях асфалт
и поглеждам...

БУМ!

на следващия ден намериха останки
на един катастрофирал сарказъм...
и аз поех отново
нощна смяна
по улиците на безстрастието