автор: Anouk

На един ангел светъл
Господ реши урок да даде.
Крилата прозрачни,
златисти, отряза.
И ангелът с вик полетя
от безкрайното,
чисто,
синьо небе
към далечната,
черна,
лепкава
кал на Земята.

Падна в нея и дълго лежа.
Вечност цяла сили събира.
А после решително, смело,
върху своето чисто сърце се опря.
Повдигна глава. И тръгна.
Греховете свои да нулира.

На един ангел светъл
Господ реши урок да даде.
Тялото светло, изящно,
с болка човешка беляза.
Ангелът просто сви рамене.
И взе решение.
Да не мрази.

Дълго вървя...
И узна какво е -
рана,
болка,
тъга,
жажда и глад,
студ,
самота...

Ангелът върху своето
човешко сърце се опря.
И продължи да раздава.

На един ангел светъл
Господ реши урок да даде.
И пътят му не с любов,
с ненавист чужда пося.
С ненужност. С безцелност. С липса. На цветове.
За ангела целият свят посивя.
И узна какво е. Да мрази.

Сам в полумрака, дълго се лута.
Път нямаше вече. Криле. И ръце.
На вярата думите беше забравил.
Нямаше ангелът вече сърце.
За да разбира. Обича. Раздава.

На един ангел светъл
Господ реши урок да даде.
За тъмната страна на Земята.
Пожелал бе ангелът да разбере
чрез тъмнина
какво е светлината...