автор: Penelopa

Защо ме съдиш,
че се спъвам в дупките на дявола,
Защо ме съдиш,
че в милион маски съм се раждала...
Нагла кучка или несбъдната мечта,
има ли значение коя съм с теб,
и маската каква е върху хилядите ми лица,
разкъсана и вехта или излязла от скъп бутик,
ще я купиш........ и нея и себе си ще ти продам,
ще продам,и етикета си "продадена",
ще продавам,докато на челото ти избие пот,
която ще размажа по гърдите си,
и ще събудя в теб гнусното,
за което отричаш.
Спокойствието след това ще те убие,
лепкаво върху езика ми...
и пак ще ме съдиш че те облизвам бавно с него,
и пак ще бъдеш животно малко обидено,
от собствината си вулгарност...