автор: nevidima

Твоето минало
възкръсва в очите ми.
Аз съм всички онези жени -
нецелувани, необичани,
за които сънят ти кърви.

Пожелай ме
и ще приспя въпросите.
Твоите демони в мен горят.
В мислите ти
пак се разхождам боса.
Болките ти и в мен болят.

Лято е. А тревата
лежи прекършена.
Твоята сянка над мен тежи.
Много приказки
останаха недовършени.
Върху кожата ми ги допиши.