автор: mim

В пустинята на твойта нечовечност
пресъхна моята душа.
Аз знам, че всичко бе измама,
аз знам мираж пустинен бе това.
Сега не искаи нищо ти от мене.
Немога нищо да ти дам.
Не помниш ли, че ти открадна всичко
любов и нежност и мечти.
Зарови ги в една пустинна дюна,
която вятърът сега е заличил.
Без тях оставам аз, а ти без мен,
не ме вини, вината в себе си търси.
Така, че тръгвай, върви си и ме остави.
Дано намеря малко нежност някой ден,
която вятърът случайно е забравил да разпръсне.