======= в отговор на =====
" Сърцето е единственото място,
за белези от рани и мечти
на него вярваш ли поне от части
то може и ранено да тупти...."
/На П./
.....................
Eдинствено на него вярвам.
То не може да сгреши...
и ранено пак прощава,
понесло своя кръст, мълчи...
Може да тупти, така е...
и да отмерва всеки миг.
Но дали сега това е
надежда истинска...
Мълчи...
А дали със вик ще може,
да изтръгне всяка болка
от сърдечната утроба,
да се прероди
и да изгори докрай,
отново,
сърцето ми,
дали ще е готово...!?
Не го жали,
сърцето ми е птица-феникс,
ще се роди от пепелта,
и ще полети
към нови хоризонти...
Вярвам!
Но има нещо
тъжно в песента ми,
когато гаснат
и последните надежди...
А нощите обвиват
в лепкав мрак
душите ни...
........
Но да поседнем пак
пред старото огнище...
Все още грее
топлата жарава.
Сърцето ми,
докрай ще се разнищи,
до изгрева..
Да помълчим,
преди да тръгнем с теб
във две посоки,
пак към
Нищото...