автор: fightingone

Кръвта потича, когато стоманата и плътта станат едно
и извяхва в цветовете на залязващото слънце,
а утрешният дъжд отмива петната,
но нещо остава в душите ни

и смисълът може би е в това
да приключим вековния спор,
че насилието не ражда нищо и не би могло
за всички онези, родени под сърдита звезда,
да не забравяме колко сме крехки.

Дъждът вали, вали, вали
сякаш капят сълзи от звезди, сълзи от звезди
Вали, вали, вали и ни казва дъждът
колко сме крехки, колко сме крехки.