Докоснах с пръсти тишината,
прелях душата си в тъмата.
Желаех само самотата,
приех с копнеж дори тъгата.
Отпих от чашата със болка,
а после я напълних пак.
Да търся път не зная как.
Разлях се в сивкавия мрак.
Пълзи отрова в мойте вени,
а в дланите си вледенени
опитвам се да задържа
стотици спомени, родени
сред тиха обич във нощта,
сред смях, мечти и синева
със нежен мирис на трева,
сред стенещия шепот на страстта.