автор: vesi_lina

Понесла на гърба
торбата с минало...
Събрала в шепи
и последната сълза...
Почуквам тихо на вратата ти,
с надеждата,
че мога да се върна у дома.
Не ме ли чу?
Не съм неканена...
Ти сам ми каза да се прибера,
когато съм отчаяно
закъсала....
И изгубила последната следа.
Не ми отваряш.Закъсняла съм.
Защо помислих си,
че може да си сам...
Почуквам за последно
на вратата ти...
И от безсилие замръзнала
си тръгвам...
Сложила в торбата и вината си.