автор: Mojsei

Помолих те с мен да говориш -
сега ти го казвам изрично:
каквото е нужно ще сториш,
за да влезеш в русло прилично.

И мъртвата риба в морето
за тебе отвори око -
милва те с поглед отвъден, загдето
не знаеш какво е добро:

"Изпълних аз твойто желание,
изпратих ти истински мъж,
да те спаси от страдание,
но ти не отрони и дума веднъж.

Морето за мен се тревожи
и носи ме в траурен бяг,
а морските риби - велможи,
с мене споделят последния бряг.

Затуй и дъждът ненадейно
поднася ми жарки сълзи,
а твоят писец самодейно
срещу тебе самата пълзи.

Спомни си! На него бе вречена,
а не да измисляш тъга -
в безнравствена тръпка, обречена
да плетеш от болки дъга."

Помолих те с мен да говориш -
сега ти го казвам изрично:
каквото е нужно ще сториш,
за да влезеш в русло прилично!