автор: Selianin

/висш управник в безконечна оставка/


Водеща: Господин Чукундуров, от петнадесет годинии сте във властта, знаете две и двеста. Как оценявате днешната обстановка в България?

Б.Ч.: Обратно на мнението на народа, аз оценявам обстановката в моята Родина като твърде добра и благоприятна, както за мене, така и за досега, а и за нас - занапред управляващите.

В.: Но, как? Та нима Вие не сте чули, че цяла България линее от липса на правителство, а от наводнения изгуби над един милиард лева?… Нима не знаете, че тези бедствия бяха предизвикани от некадърници като Вас - техните началници, политиците?

Б.Ч.: За чуване, чувам. Аз не съм глух. Но, това не е истина… Нас не ни месете в тази работа! Истината е не в това, че язовирите и гражданската защита се контролират и управляват от назначени от нас посредствени кадри… То, ако тръгнем да му търсим края, и правителството ни е некадърно,… но какво да правим, като разполагаме с такива ръководители?… Вината е в Тодор Живков, в Жан Виденов… в столетницата… По заповед на Москва те са построили тези пусти язовири чрез труда, потта и парите на нашите родители уж да поливат българската земя и да произвеждат електричество, а всичко е било предварително пресметнато, да удавят демокрацията ни и нашето хубаво царство в тези превратни дни… Престъпници! Съд за тях…

В.: Не чувствате ли, че тук имат пръст тайните служби и генералското движение на столетницата?

Б.Ч.: Ох, чувствам го този пръст и в устата си, пък и отзад. Столетницата управлява четиридесет и пет години. Тя блъскаше народа да полива зеленчуци, овощни градини, царевици, люцерни и други култури и по такъв подъл начин не допускаше такива наводнения и золуми… Явно столетницата и сега продължава да управлява, а когато й скимне, унищожава и дави нашия народ. Но ние няма да го изоставим в беда! Ние, както виждате, по корем се влачим, но не предаваме властта… Продължаваме да управляваме, сключваме сделки в наша полза, посещаваме за парлама бедствените райони, но къде по-напред… То всичко върви на провал, по вина на столетницата… Държа да подчертая, а и Вие не го пропускайте - по вина на столетницата…

В.: Нима нямате и грам вина! Та народът ни загива!?...

Б.Ч.: Момиченце, Вие ме слушате, но не ме чувате… Ще прекъсна интервюто, ако продължавате така… Но какво мога да искам от Вас, като сте учили в най-долнопробния университет - Софийския… А аз съм завършил с дистанционен рушвет и в САЩ, и в Америка, и в Англия, и в Обединеното кралство… Вие не сте и чували за тези четири държави, защото сте деца на едни прости български селяндури, които днес дават по дванадесет килограма златно жито за един литър нафта…

В.: Но, моля Ви, не прекъсвайте интервюто, защото целият ни народ Ви гледа и Ви слуша… И очаква…

Б.Ч.: Нека ме гледа, нека ме слуша. Нека се надява… Този народ, щом слабо гласува за мене, е долен народ… Нека живее в тинята… Нека яде жаби… Нека загине, като е толкова заспал…

В.: Моля Ви! Не обиждайте народа… Та той за мен е нещо свято…

Б.Ч.: Момиче, остави народа… Я какви хубави цици имаш… За мен твоите гърди и моите пари са святи!... Останалото е от омразния комунизъм, когато трябваше да бачкам…

Водеща: Господин Чукундуров, благодаря Ви за любезните и изчерпателни отговори. Нашите зрители и слушатели, надявам се, останаха доволни от Вашите ценни мисли, а аз лично съм готова за удоволствие да жертвам тази си нощ във Ваша компания срещу скромната сумичка от хиляда евро…

Българан Чукундуров: Имаш ги, гълъбченце… Ето ти и капарото… О-о-х, на бати пиленцето… О-о-о-х, господи!
К-к-а-кви ц-ц-ц-ц-и-ци!!!... До довечера!...

Водеща: Лека нощ, български народе! Тази нощ, който оцелее, оцелее… Който не оцелее, майната му… До утре!


Забележка:  По повод на незапомнените мъки и загуби на стотици хиляди българи, пострадали от наводненията и политиците в началото на м. Август 2005 г., с най-дълбоко съчувствие.