автор: bogest

Една измислена история, без всякакви достоверни данни, за удоволствие на душата

Има едно малко село Кастро на Боливийския бряг на Амазонка. Като дошла конкистата, още отначало се заели да строят храмове на техния си бог. Построили много църкви за сто и кусур години. Поканили божията майка да благослови местните, та да са близки със сина й, да могат да получат божията милост на единния Господар. Четиридесет години преди да се появи Светата Дева, една баптиска църква в околността на Кастро изгоряла. Говори се, че младите индианци чероки подпалили сеното, в което свещениците криели виното от боровинки. Виното от боровинки подлудява чероките още от онзи далечен ден - тетлакчкататлан. Този ден се пада точно на 11 февруари 1161 година, според изчисленията на двама прецизни в изследванията си немски историографи: Волфганг Краус и Гюнтер Теополд. Те сочат споменатия вече ден, като дата на разединяването на средноамери-канските индианци, които до този момент наброявали около 4,5 млн.. Огромно количество хора за коя да е населена територия от епохата на ранното средновековие. Историята разказва, че на този ден кралят на ацтеките Читълкоатъл предложил на събратята от горното течение на Амазонка, да поемат функциите на посрещачи на слънцето в голямата империя на Андите. Ацтеките представлявали единна общност от ок. 180 хил. войнствени жители. Предложението на краля било правилно разбрано от брата на вожда на чероките, като намекнат ултиматум за безпрекословно подчинение. По-младият брат ясно осъзнавал, че въпреки несравнимата разлика в многочисленост, ацтеките са изключителни воини. Неотстъпчиви, непримирими, несломими и главното, жестоки в същността си. Ако те са решили да увеличат броя си с 4,5 милиона роби, те ще го сторят дори с цената на 4,5 милиона човешки живота. Всяко преговаряне с тях било напълно несъстоятелно и всеки пазарлък би увеличил възможните недоразумения, вместо да ги изчисти. На тетлакчка-татлан вождът на сърцеядците Големия Ягуар от Скалистите Планини с десетстотин от своите убийци дошъл при чероки. Тогава кралят на народа на чероките бил Пенгатумка, Жилавата Пръчка, или речна-та тръстика, както му казват по сегашному. Ягуарът от Планините до-шъл да му натрапи господството си най-нахално, въпреки че онези били сто пъти по-малко от тукашните. Ама защото били много жес-токи и безцеремонни, искали да завземат всичко и да вземат децата на мирните хора в плен, да ги направят убийци като тях си самите. Сърцеядците били много алчни и хищни, като алигатори. Всичко им влиза в гърлото с чорапите и обувките заедно. Добре ама по-малкият брат на краля Пенгатумка бил много хитър човек и главата му работела бързо. Станало му ясно на Кецлаумта, така се казвал, че с убийците и дума не може да става, да се воюва. Една дума, не по тяхната и те вече ще са избили половината народ наоколо. В това време кралят на чероките нищо не разбирал, само се догаждал, че му подготвят някаква клопка и аха-аха да си отвори устата да започне преговори. Той бил вожд велик. Успял с упоритост и мъдрост да съедини цял народ, нещо, което е носъществимо за който и да е войн на силата. Велик човек, ала справедлив и почтен. Още с първата дума ще предизвика човека. По-младият Кецлаумта, ще рече Мъдростта на Дивия Гарван, се видял в чудо, как да постъпи още на часа, та да спаси и едните и другите. Първата му работа, да покани гостите като гости. Казал на Ягуара: «Прескочили сте цялата планина не за някоя дребна работа. Щом сте дошли на гости, вие сте нашите господари» - изрекъл той ясно и без да се превзема. Онзи го гледал нагло и му станало ясно, че може да отдели време за разговори, като не се знае какво може да спечели.



Прелъстените индианки напуснали до една родната Черокия и за-бягнали с ацтекските воини. Но не само това. След тях се повлекли още три пъти по толкова девици, които се надявали на свой ред да бъдат прелъстени от прославените бойци. Природата на боеца е такава, че той люби само, за да си вземе своето. След като е ударил лич-ния си печат върху самотната самка, той напуска любовната битка, сигурен в умножаване на стадото му. И тъй на хилядата войници им дотегнало до смърт да бъдат сподиряни от четири пъти по-голяма от тяхната, женска гвардия. Първо се позабавлявали, пътьом към Анди-те с красивите черочки, с очи като боровинки, после започнали грубо да ги напъждат с върховете на копията си. Момичетата били вече на голямо разстояние от домовете си. С молби и хленчене продължавали да следват избранниците си. Ала най-мъдрите от тях се наговорили една нощ, да останат в планината. Наблизо имало голямо езеро и око-ло него гори с много плодоносни растения. Сторили, каквото се наго-ворили. На другия ден цялата смесена гвардия продължила пътя си, без онези две сотни и половина момичета, които имали смелостта да се откъснат от групата и да останат в горите край езерото. Случило се, сърцеядците навлезли в най-тежкия преход. По източния хребет на планиниата, който е доста стръмен, имало вече сняг като лед. Дамската компания им станала непоносима тегоба. Жестокият им предвождач, заповядал на стотниците, да разпоредят на хората си поголовна сеч. Да изтрепят момичетата през идната нощ. Нощта се напълнила с кръв; неистови писъци на ужасените момичета; пращене на строшени кости и френетичните крясъци на подплашени папагали. Злият Ягуар, да се мъчи мъртва душата му небесна, слушал в унес любимата си музика. За останалите живи нещастници, това било пи-щенето на разярената вселена, дето никога нямали да прогонят от ушите си. Подлудели от ужас побегнали във всички посоки назад към дома. Младежите ацтеки, които не били до крайност жестоки, Гарванът от небесната спирала да пази младостта, не преследвали до край своите жертви. Големият Ягуар после не наказъл никого, защото бил все пак мъж и целта му била изгонване, а не убиване. Да знаеш, че човещината преследва до смъртта всяко човешко същество и заради туй проявленията й са многолики.
За щастие, или нещастие, кой може да знае, почти половината от любвеобвилните черочки се спасили с бягство. - Тук баба Агада наведе очи към земята, сухият й показалец заора в червената мека пръст между босите й стъпала. Тя го повдигна отвесно, разгледа го откъм всички страни и го облиза с наслада, както момиченце с панделка облизва захарна пръчица. - Любовта носи наслада. Носи и горест. - каза тя с топъл шепот и продължи. - По пътя назад момите се съби-рали една по една, като викали имената на дружките си в присвити на фуния длани. След няколко дена скитане без път успели да се сберат всички. А тези, които се откъснали отрано изпратили търсачки, като чули воплите в планината. Точно на пълна луна, в ясна и студена нощ, всички се събрали в гората край езерото. Запалили голям огън, защото разбрали, че повече няма да ги преследват и дали клетва. Най-мъдрата от тях, 19-годишната Кандида, на индиански значи Стрела на Ягуара (като се знае, че ягуарът бил символ на слънцето, се получава: Стрела на Слънцето. Или Лъчът. Но според мен, по-логично е да се преведе като Светкавицата. Б.а.) с обаянието си ги накарала да се закълнат в голямата луна, че ще живеят заедно докато свят светува, ще се научат да живеят и да се бият като мъже и всеки мъж, лръзнал да прекрачи техните граници ще бъде безжалостно убит на място. Кандида изискала от тези, които били вече наясно,че са бременни, да дадат свещен обет, че ще убият всяко мъжко дете, което се роди от тях. Плахи гласове се дочули от множеството, можеби от по-големите вече жени: как ще живеят така докато свят светува, ако не раждат, за да продължат рода си? Всички се замислили. Тогава се провикнала Вердана, същата онази, която влетяла в храма по време на пира. Тя последвала Големия Ягуар и неговите офицери и успяла да спечели разположението им, така че била изпратена, а не натирена обратно, от самия оръженосец, с целувки и страстни прегръдки, нада-леч от голямото изтребление. Вождът, пък и всеки друг би я задържал на драго сърце, ако с право не се боял от справедливото наказание на преданите му воини, откривайки неговата измяна. И ето какво разрешение предложила Вердана. Вместо да избиват синовете си, жените могат да се грижат за тях до възраст да станат достойни бойци, като бащите си. Да ги оставят да създадат поколение с родените дъ-щери, а след това да ги изпратят, да отмъстят скръбта на майките си. Тогава по-големите се провикнали, че докато това стане, повечето от виновните за нещастието бойци или ще са измрели в битки, или вече ще се напикават без задръжки поради отпадналост. (Тогава средната възраст на индианците била приблизителна на сегашни 28-32 години.). А голяма част от обидените момичета може да не успеят да разберат, че са отмъстени, пък и ще им бъде вече все едно. Тогава Вердана отново надвикала всички с патоса си (всички курви са санти-ментални, включително мъжките), че отмъщението няма давност и всичко трябва да се вложи в тази цел. О, свещенни еврейски народе! Девойката Кандида подбирала внимателно съображенията на другарките си и като се изрпавила пред огъня, изрекла достатъчно ясно и гръмко, за да я чуят всички (светкавиците винаги са прдружени от гръмотевици): «Аз реших! Ще се тренираме между себе си в бойните умения, които знаем, всяка от своето племе. Ще се тренираме строго и безпощадно, докато станем бойци и след това, за да бъдем винаги бойци. Няма да чакаме, мъже да пресекат нашите граници, а ще ги преследваме в техните. Така ще си осигурим постоянно поколение и правото за избор на бащите ще принадлежи само на нас. След като мъжът изпълни предназначението си, ще бъде убиван на място, без да се мъчи. Плахите селяни, които сеят земята си и се грижат за домовете си, да бъдат помилвани и оставени живи, Тъй като ще можем да осигурим рода си, ще бъдат запазени между нас само дъщерите. Си-новете ще бъдат убивани. Която не иска да убие сина си, да се маха още сега. А занапред да бъде изгонвана от нашата общност. Закон! Да се предава от поколение в поколение!»
Лека-полека броженията стихнали. Останал да се чува само пуко-тът на огъня и голямата тишина на природата, която може да бъде чута само на върха на висока планина. Кандида изчакала добре подбран миг. Вдигнала високо ръка и всички като една проглушили нощта: Заклевам се! Момичетата живеят на това място и досега и който е ходил в планината разказва, че по-девствена природа и по-красиви девици не е виждал през целия си живот.
В Кочкатлан, кралят на чероките се скарал с брат си и тъй като били честни мъже, спорът им се проточил безконечно: кой бил виновен и какво щяло да стане ако... и т. н.. Хората ги слушали с досада до из-вестно време. След туй, като нямало вече, какво да ги задържа, се пръснали в цялата Северна земя, изплашени да се преселят на юг, до ацтеките. По-младите, увлечени от войнски устрем, все пак се напътили нататък и някои от тях успели да станат рода с бойците от Андите. Но голямата част станали роби и измрели в бобовите блата и на трошачката за камъни. Колко време от тогава, ако срещнеш индианец от кое да е племе, на всяко крайче от земята, веднага можеш да разбереш, дали е потомък на чероките. Запитай го, дали обича боровинково вино? Погледът му ще почернее и за да не те удари, светкавично ще ти обърне гръб. Ще се отдалечи бързо, ако и целта му да е в об-ратна посока.
Гюнтер и Волфганг сочат, че на 8 март 1161 година, в обширна гориста местност, около голямо горно езеро в крайния северен хребет на Андите, се заселили едновременно голяма група, наброяваща повече от 1300 само жени, най-вероятно от племето на чероките. Те, най-вероятно били преследвани от ацтекски воини, които по то-ва време се придвижвали в тази част на планината, най-вероятно търсещи плячка и нови земи. (Интересно, защо връзката на двамата историографи с предидното събитие така внезапно пропада в безпросветна мъгла. Науката не винаги е точна като преданията. Или историята се пише от съчинители. Но датата, 8 века по-късно станала известна на филаделфийските революционерки). Споменатото езеро има единствен отток откъм южния бряг, който продължава почти отвесно надолу ок. 120 метра и водата падайки със сила 98.000 КилоДжаула е изкопала огромно клиновидно ждрело в скали-те от гранит и ахат още преди края на ледниковия период, което ще рече ок. 1 млн. години. Водите на този отток продължават по целия южен хребет на планинската верига до самия край на Американския континент, като в подножието на планината и равнините са образували естествена напоителна мрежа - основната артерия на цялата тази земя. Този жизнен поток, създал най-великата земна джунгла, с благодарност - казват немските изследователи - е наречен от първите местни жители, обработващи равнинните земи, Майка на Джунглата, или Майка на Живота. На онзи отдавнашен език името на великата река звучи така: Ама Джонка. Амазонка.
Това обстоятелство било известно на ученолюбивите черочки и те избрали името на реката като символ на извора на новия им живот. Амазонките можеби са съществували, или не. Но и досега жените, които се оприличават с тях, преследват бойците, прелъстяват ги и ги унищожават. А от раждане се страхуват като от паяк в банята.
Колкото до чероките, казват Гюнтер и Волфганг, поради спорове за властта (отново неточност) се разединили на южни и северни чероки, напускайки границите на старата, родна Боливия, което на черокски означава ни повече, ни по-малко «Боровинка».
Слушах разказа на старата Агада и разбирах, че няма нищо по-забавно от кристалната чистота на една мъдра глупост. Т.е. истината. Истината е толкова разнообразна, че има за всеки човек, във всяко време. Само ако придобиеш вкуса към нея, можеш да я слушаш, без да ти омръзне нито веднъж.