автор: Zia

Понякога край теб всичко оживява , множеството се превръща в не-множество. И ти просто търсиш обяснение за това ...




Благозвучна дъждовна симфония
се изсипва навън над липите.
Галещ звън се разнася и пита :
- Мили мои,нима още спите ?

Минувачите сънено бързат
с книга в длан , дълга чанта под рамо
и изглеждат така сякаш мислят :
- О,не е ли сега твърде рано ?

А мъглата от пара отлита
към небето ,което разтваря
сини шепи и в миг отговаря :
- Я разтъркайте , мили, очите !

* * *
Хора бързат.До тях спят липите,
изморени от капките влага.
А над всички човекът от камък
към небето дланта си протяга.