автор: iony_ada

Малка уличка. Сумрак.
Дъх на мъх, бръшлян и старост.
Тук ще дойде всеки пак,
ако търси малко радост.
Във редица наредени
в странни шарени премени
продавачите - чудаци
винаги са тъй засмени.

Виждам през перде от пара
циганка над буен огън
по рецепта стара как вари отвара
във голям котел отвън:

-За да имаш хубав сън.-
тя беззъбо се ухили.
-Да не сте се уморили?-
се провикна продавач

и подаде ми илач:
-Стари рани той цери.
Давам ти го без пари.
Грижа ти не му бери.

Близнеш ли го - раз, два, три-
мъката ще изгори!
Взех го,поблагодарих
и побързах. Не отпих.

На сергия с амулети
поглед приковах и ето -
вещо стар шаман шепти
с взор, отправен към небето.

Но когато приближих,
в мене впери той очи.
Знак ми даде:
-Замълчи!

Мислите ми той прочете и ми каза:
-Зиме, лете ще ти носи той късмет, -
давайки ми амулет -
кожен с символи отпред.

И внезапно озовах се
във леглото у дома.
"Сън било е!"-си помислих,
но в ръката си държах

амулет, илач за рани
и бележчица с покана:
"Заповядай пак при нас
щом си тъжна, в труден час!"