автор: jel

Създаде Бог небето и земята,
а после и човешката душа.
И в нея има от небето синьо
и земна е - като пръста...


И тъй по образ бе подобен,
троичен като Бог Творец,
човекът в рая бе заселен,
да бъде изкушаван и до днес


Похотта на тялото бе първа.
Очите пожелаха грях.
Обади се тщеславието на живота,
а после срам,а после страх...


Смъртта дойде,смъртта човешка.
Умря духът,плътта умря...
Човекът стана просто пешка
във лапите на Сатана.



И сякаш нямаше и изход,
затуй на кръста Бог умря.
Разпъна Той плътта,душата
и в огън пъклен изгоря.



И нямаше Отца на кръста страшен,
Христос оставен бе,без власт.
Сред кръвожадни бикове васански
и хищен лъв,отворил страшна паст.



Срама и болката за нас изпита.
Грехът раздираше го - наший грях,
Подобно на змия увита
кънтеше Дяволският смях.



И Той умря,плати цената,
за нас се разпна за да ни умий.
А после възкръсна в небесата
съразпнати със Него да сме ний!



И своята плът победно да разпънем
със силата на туй,че Той е жив.
Защото само като си духовен
човеко,само тогава си щастлив.