автор: moeto

думите са като бягащи пясъци
и позираш с тях
с фалшиво смирение
като в изпита от друга
твоя чаша с вино
не гледай с презрение иконите

в живота е трудно да бъдеш истинска
защото има никакви рамки
например
не можеш да ходиш
с косми под мустаците
с мъх по мишниците
ако искаш да си готова
за някоя случайна авантюра

постоянно се налага да лъжеш другите
и да бягаш от себе си
че видиш ли
АЗ съм истинската
че искам някой да ме обича
физически и духовно
ама първо физически

писането е прикрито желание
затова
и колкото повече читатели
толкова по-добре
суетата ти е гладна

самотата е най-доброто одеяло

но какво да правиш
с желанията сутрин
нощем или през деня
когато
шофьорът е изгорял от слънцето
но е тъп като зелка
и миризлив като скункс?!