автор: aftor

"Когато нямаш сили да кажеш истината измисли силна лъжа!"



Запусната е тази стара грозна мелница,
където смелих си брашно за хляба обреден...
Отдавна беше, преди напити менците
да се търкулят безвъзвратно нанадолу...

Залостени капаците на сляпата ми къща...
По двора гонили сме се среднощно голи...
Дали любовно те прекърших?
Или ти си силното чудовище?

Закучила се е и тази ми историйка,
с какво да я накарам да препуска
към своето приключване достойно
или към някаква си там развръзка?

Все едно ми е.

Поне да не обичах
да разкъсвам думички,
които да постилам
за мекичко
на тъпите си стихове...