Вървя по улиците със Спиро.
Тълпи, но никой не ме блъска. А младежа с квадратни пропорции и недодялано категорични искания се изнизва бързо на отсрещния тротоар. Навярно вече съм усвоила небрежната грация и сила на походката на Спиро. А може би и нещо от непоколебимата твърдост на погледа му.
Обичам го това животно! И не само поради усещането за сигурност и увереност, което ми създава. Да знаете само какъв приятел е! Така добре умее да изслушва. Винаги знае къде да реагира окуражително, къде възмутено.
Спиро, любимецът ми. На галено от Шекспир. Как измислих подобно име за тигър ли? А да сте очаквали нещо друго от човек, умеещ да вдига много шум за нищо?
Само една слабост си има. Страхува се от фотоапарати. Досеща се, че на снимката ще проличи, че не е истински. Че е измислен... Но нали казват, че съвършени тигри няма.