автор: Lynn

Пабло Неруда

Тази сол,
в солницата,
видях някога в солните мини.
Зная,
няма
да ми повярвате,
но
тя пее, кожата
на солните мини
пее,
с уста, заглушавана
от земята.
Потреперих в онези уединени места
щом чух
гласа
на солта
в пустинята.
Близо до Антофагаста
азотистата
пампа
отеква:
скършен
глас,
жалостна
песен.

В пещерите си
солта стене, планина
от погребана светлина,
катедрала прозирна,
кристал на морето,
на вълните
забрава.

А после по всички маси
в света,
ние виждаме твоя пикантен
прах,
сол,
пръскащ
жизнена светлина
над
храната ни. Пазител
на древните
корабни трюмове,
откривател
в открито
море,
мореплавател най-първи
на неизвестното, местещ
пътищата на пяната.
Прах на морето, в теб
езикът приема целувка
от океанската нощ:
вкусът придава на всяко подправено
ястие океанската ти същина;
най-малката,
миниатюрна
вълна от солницата
разкрива
не просто домашната белота;
безбрежност
всъщност
вкусваме в нея.

Из "Елементарни оди"