автор: eltoro

В порутена гара
на мъничък град ,
в начало на приказна есен ,
поет без китара
(но не голобрад! ),
запявах аз нашата песен ...

За лятото, дето
без време дойде
да стопли с лъчите си двама.
Но пак пред въпрос
"а сега на къде ?"
постави ме моята дама ...

С очите си пита
(ах, тези очи!)
целувах ги лудо до болка !
А днес се запъвам
(и даже личи !)
над този въпрос : "утре в колко ?"

Потънал във размисъл ,
плувнал във пот ,
в душата си отговор диря ....
И някакси странно
от минал живот
възкръсвам , а после умирам ...

Но ето че влакът,
спасителят мил,
по блеснали релси пристигна ...
Подсвирна ми свойски-
не падай унил !
С огромно око ми намигна !

На странната наша,
мобилна любов,
дискретен и скъп покровител ,
съратник в греха ни,
закрилник и нов
за влюбени нежен спасител ...

Понесе ме бясно,
задъхано , с плам
далече, далече на север !
съдбовно и страстно
от обич съм ням ,
но с обич аз теб ще намеря !

И пак ще разровя
от пламък коси !
И пак ще целувам безумно
нй-чувствени устни,
искрящи очи ,
за обич ще шепна без думи !

И пак на гърдите ти
глава ще сведа ...
и пак ще послушам сърцето ,
извайващо с удари
онази следа ,
която при теб ме доведе !