автор: stella-che-bella

Обикновена майска сутрин.
От няколко дни вали постоянно.
Пристигнаха сметките за тока.

Със свито сърце отивам да ги платя.
Нареждам се смирено на опашката.
Тук са предимно пенсионери….най-съвестните данъкоплатци в държавата…нашите майки и бащи.
Ошмулени от труд и грижи…повечето облечени със стари дрехи и обувки, наследени от децата им.
Чакат и вече не говорят за политика.
Сиви.
Една жена пита:
Кога ще отворят касата?
В девет - отегчено й отвръщам.
А сега колко е? - продължава тя.
Нямате ли часовник! - сопвам се аз.
Нямам, вчера го продадох на един циганин на женския пазар, за да платя студената вода.
Млъкнах.
Касата отвори.
Продължава да вали.
От джамията пред Халите, ходжата виеше празнично.
Бяха избрали Доган за премиер.
Навън раздаваха безплатно баклава и толумбички.
Смушках един едър мургав ром в ребрата и грабнах две чинии от авантата.
Дадох ги на жената без часовник и отидох на работа.


Утре е 24 май 2006 г.






"Щастливите хора не носят часовници"
                    Турска мъдрост