автор: dalla

нощта е брокатена
дали от пот
или от стакатото
на дишането ми
не знам

превъртяна люлка
се заклещва
между мен и теб
и пищи едно дете
заседнало отвесно
във простора
обещания за часове
на блъскащите се колички
не успокояват
кървящата брадичка
и обърнатата долна устна

защо ме пусна....
......защо ме пусна.....

с 50 st. трябва да ти купя подарък
с мойте 168 см. да стигна последния рафт със цигарите
онемяла от страх да викам от страх
да не падна,
виждайки как летя към земята
това ме караш да правя

детето си тръгва
на мръсни райета
от прах и сълзи
като порасне,
ще забрани люлките
а онази,
превъртяната
стърчеше във небето
зарила железата си във въздуха
докато по нея се катереха
да я превземат детските демони.....