автор: SadOne

Като стъблото крехко на кокиче, което
пробива ледената пръст,
и като слънчев лъч -
случайно пропълзял
в недрата на потайна пещера,

така и твоят поглед разтопи
прегръдката от хлад и суета, в
която беше вкопчено
сърцето ми.
Така и твоята усмивка освети
скованото от прашен мрак
безвремие, обвило
и дните ми, и нощите
с воал.

И заедно сега проглеждаме -
с очи, учудени от Слънцето;
и заедно сега прохождаме
в посока ведър хоризонт,
и заедно ще преокриваме
значението на думата "любов"...

Което осъзнах за първи път,
едва когато твоето телце
се сви до моето
и сладостно заспа
с лице, излъчващо
спокойствие
на
ангел...