автор: Mojsei

Жесток двубой…с една жена,
а след това - с друга,
че първата живее си сама,
а втората не ще да е съпруга…

Така разпънат съм на кръст -
душата ми понякога роптае,
но пак не търси мъст,
а в чисти същности витае.

А мозъкът, под черни къдри,
в борба с битие брутално,
изрича звуци в думи мъдри
и търси поприще похвално.

Такава участ смело нося
с изтръпнало от бури рамо
и милост за това не прося,
а вярната посока гледам само.

Когато втората реши да ме омайва
и с приказки предвзети ме приспива
или пък за грях се тя разкайва,
желанието за близост си отива.