автор: Anduril

Това е приказка за деца от всички възрасти. :) Тя интерпретира проблемите на различните хора в ужасяващо еднаквия ни свят.

Триочко

Неотдавна в една далечна страна се роди момче. То бе съвсем обикновено дете, но вместо две имаше три очи и зато-ва родителите му го кръстиха Триочко. То живя безгрижно до-като не тръгна на училище. Седемгодишния мъник с блясък в очите се готви за първия учебен ден. Когато отиде на училище обаче и влезе в класната си стая всички започнаха да му се смеят. Децата от цялото училище му се подиграваха за трето-то око и той едвам дочака края на деня и се прибра в къщи, скри се в стаята си и заплака. Родителите му се опитваха да го развеселят. От този ден нататък обаче животът му бе труден и ден след ден Триочко се бори с подигравките на другите. Той обаче беше силен и вървеше с гордо вдигната глава.
-Как успяваш да се бориш със света Триочко? - попита го веднъж душата му - Та ти си толкова малък.
-Ех, докато има поне един човек на земята, който да ме харесва такъв какъвто съм, аз ще имам сили да живея. Мама и татко ме обичат и това ми стига. - отвърна и той.
В една късна вечер обаче Триочко се събуди. Жаден той стана от топлото си креватче и се запъти към кухнята. На път към нея той мина покрай стаята на родителите си и спря. Май-ка му плачеше, а баща му я успокояваше.
-Не мога скъпи, разбираш ли не мога. - плачеше тя - Не мога да живея повече така. Три години се опитвахме да си ро-дим бебе и когато успяхме бях щастлива. И защо, за да се ро-ди това същество с три очи, което никой на света не обича, дори и аз.
-Аз също не мога да го обикна вече седем години, но тряб-ва да продължим живота си скъпа. - отговори и баща му - Тряб-ва да продължим да се опитваме да си родим нормално дете. Сигурен съм…
Триочко не можеше да слуша повече. Разплакан той се върна в стаята си.
-Всичко е било лъжа. Целият свят е лъжа, а истината е че никой не ме обича.
-Аз те обичам Триочко - обади се душата му.
-И ти ме лъжеш. Това не е обич, а съжаление и аз не мога да живея повече така.
Триочко продължи да плаче докато не се свършиха сълзите му. Тогава решен да напусне този град той приготви куфарче-то си. Взе си храна за из път, облече се и излезе. Навън бе мрачно. Той пое по пътя към гората и скоро навлезе в нея.
-Страшничко е тук - каза той на глас за да се успокои.
Изведнъж рояк птици излетяха от близкия храст . Силен вятър виеше в дърветата със страшен глас.
-Ето дори и природата е против мен, дори и тя не ме оби-ча.
-Влез в хралупата на това дърво Триочко. - каза душата му - там ще бъдеш в безопасност до сутринта.
Седемгодишното мъниче я послуша и се сви в хралупата, където заспа. На сутринта, когато Триочко се събуди време-то бе прекрасно. Той седна до дървото и се разплака. Беше твърде малък, а съвсем самичък в гората. Силно искаше да се върне, но щом се сети думите на родителите си той промени решението си и продължи напред. Луташе се из гората дълго време докато напълно се изгуби.
-Следвай ме Триочко - каза една лястовичка посочвайки му пътя.
-Не знаех, че животните могат да говорят.
-Ти не знаеш много неща Триочко, но скоро ще ги научиш. Върви към онази висока скала отвъд гората. Оттам започва тво-ят път. Довиждане-е
Преди мъничето да успее да и махне за сбогом, лястовичка-та изчезна. Той послуша съвета и и се запъти към скалата. От-там обаче започваше пропаст, която момчето не можеше да преодолее. Бе стигнал до края на земята.
-Защо ме излъга лястовичке. И ти ли не ме обичаш заради това, че съм с три очи.
Триочко седна на скалата и са разплака. Изведнъж от слън-цето се откъсна светлина и се насочи към него. Приближава-ше се бързо и Момчето си мислеше, че тя ще го удари. За щастие светлината спря току пред него. Бе прелестно създа-ние със златни крилца.
-Тти, ангел ли си? - попита го Триочко
-Аз съм душата ти с която си говориш, лястовичката която ти показа пътя и да, аз съм ангел който иска да ти помогне.
-Мможеш ли? Ако да, направи ме обикновено момче. Моля те!
-Ти си обикновено момче Триочко, а и аз не мога да изпъл-нявам желания. Нямам вълшебна пръчица, но ако силно желаеш нещо, то аз мога да ти покажа пътя по който да го постигнеш.
-Наистина ли? И ще стана нормално момче? - приключен-ски блясък светна в трите очи на момчето.
-Да наистина мога да те направя щастлив. Виждаш ли онзи кладенец на дъното на пропастта?
-Да.
-Последвай ме и скочи в него.
-Ама аз.
-Последвай ме-е! - ангелът се гмурна в пропастта.
-Ама аз не мога да летя. - каза по-скоро на себе си Триочко. Той бе решен да се откаже, но имаше нещо в този ангел. Очите му излъчваха топлота, каквато не бе срещал пре-ди. Дори и в очите на родителите си.
-Да става каквото ще. - рече той на душата си и скочи.
Понесе се към кладенеца с огромна скорост и малко преди да влети в него затвори очичките си. Усещаше как прелита пок-рай стените му и малко след това се удари в нещо меко. Под-скочи няколко пъти и спря. Отвори очи и видя ангелът който му се усмихваше. Намираше се върху пухено облаче.
-Уау! В рая ли сме?
-Не Триочко, добре дошъл в долната земя. Погледни надо-лу. Виждаш ли онзи хълм на хоризонта?
-Да ангелче, виждам го. - Триочко се възхищаваше на све-та, който изглеждаше тъй малък под нозете му.
-Трябва да стигнеш до него тъй като там ще намериш отго-ворите на своите въпроси. Но внимавай трябва да заобиколиш онази дървена къщичка, защото в нея живее лошата фея и тя ще ти попречи.
-Чакай ангелче, няма ли да дойдеш с мен?
-Не Триочко. Аз мога само да ти покажа пътя, ти сам тряб-ва да го извървиш. Спусни се по малкото пухено облаче пред теб, но внимавай, пази се от лошата фея. Довиждане мъниче и не се страхувай. Ако ти потрябвам за нещо попитай душата си, аз ще бъда в нея за да ти помагам. Довиждане-е!
-Довиждане ангелче. Благодаря ти!
Триочко скочи на малкото облаче и се спусна с него на земята. Смело той продължи по пътя си. Долната земя бе много по-красива от горната. Цветята променяха окраската си и сияеха като диаманти. Триочко напълни джобчето си със се-мена, за да ги посее в двора на родителите си ако се върне. Той заобиколи дървената къщичка, но въпреки това скоро чу гласа на лошата фея.
-Бягай, бягай Триочко скоро ще те хвана.
Момчето започна да бяга.
-Не се обръщай Триочко - шепнеше душата му -Не се обръщай назад.
Въпреки това мъничето се обърна и видя феята яхнала огромен орел. Той почти достигна хълма, но гледаше назад и не видя корена на едно дърво, в който се спъна. Орелът го достигна и грабна с ноктите си. Старата фея го заключи в една стая и излезе от къщичката си.
-Защо не ме послуша Триочко - обади се душата му.
-Извинявай бях много уплашен.
-Не се притеснявай. Само помни, че каквото и да се случи доброто е по-силно от злото и любовта винаги побеждава ом-разата. Не допускай лошите чувства да проникнат в теб, защо-то никой друг не може да нарани душата ти, а тя е най-важна. Не допускай да бъда унищожена от теб самия.
След малко старицата се върна с някаква чаша в ръка.
-Изпий отварата Триочко и ще те пусна.
-Няма. Ти искаш да я изпия за да ти отворя вратата на ду-шата си, но аз няма да го направя. Няма да допусна да ме уни-щожиш.
-Добре тогава. Ще те оставя съвсем сам без храна и во-да и ще дойда след като изпиеш до дъно чашата.
Изтичаше третия ден, когато гладно и жадно мъничето ритна чашата. Изкушаваше се да я изпие и затова я изсипа. В същия миг дойде старицата.
-Сам си го изпроси Триочко! Сега ще те оставя тук отново без храна и вода и ще замина надалеч за да не чувам стена-нията ти. Ще загинеш безславно опитвайки се да защитиш душа-та си. Ако знаеш само колко лесно се живее без душа. Когато не чувстваш любов и си сляп за омразата на другите живееш много по-лесно. Ще бъдеш щастлив. Нали точно затова искаше да избягаш. Нали подигравките на другите те доведоха при мен. Дай ми душата си и ще бъдеш щастлив.
Триочко беше готов да се предаде. Сигурно без да чувства омразата на другите ще живее добре. Той се обърна към зла-та фея решен да пие от отварата и. "-Помни Триочко, любовта винаги побеждава омразата." -сърцето му трепна като си спомни тези думи.
-Права си фейо. Ако не чуваш подигравките на хората ще живееш по-добре, но аз искам да обичам.
-Какво?
-Чу ме искам да обичам. Цветенцата, птичките, хората ро-дителите си и дори теб. Просто ми трябваше време да го осъз-ная. Това би ме направило щастлив.
-Да обичаш мен. Тази която те осъди на глад и жажда?
-Да фейо. Обичам те такава каквато си. Така както обичам и целия свят.
Старицата се олюля и седна на един дънер.
-Никой досега не ми е казвал тези думи. Никога досега не съм усещала това чувство. И аз те обичам Триочко и тази обич макар и малка изхвърли всичко лошо от сърцето ми. Ела мъни-че, нахрани се донасита и продължи своя път.
След като излапа количество храна от което и великан би се засрамил Триочко продължи по пътя си. Беше му леко на душата и с песен на уста той стигна до подножието на хълма. След кратка почивка го изкачи и видя едно прекрасно дърво под което танцуваха елфи.
-Качи се на дървото Триочко. - запяха в един глас те. - там те очакват отговорите на всичките ти въпроси.
-Аз вече намерих повечето от тях. Остана само един, най-важния.
-Попитай нея момче. Качи се и тя ще ти отговори.
Мъничето се качи на дървото където видя познато лице.
-Здравей Триочко.
-Ангелче! - момчето прегърна ангела след което го попи-та - Щом отговора на въпроса ми е бил в теб, защо не ми каза по-рано. Защо не ми каза как да стана нормално момче.
-Защото отговорите не са в мен Триочко. Те са тук. - ан-гела посочи сърцето на мъничето - Тук в душата ти.
-Но аз все още не знам как да стана обикновено момче.
-Това е защото не си. Ти си необикновен, но още не го знаеше. Ти имаш дарба която трябваше да откриеш. Ти се на-учи да обичаш и да даваш любовта си на хората. Ти намери ключът към техните души. С него ще ги освободиш от злото. Хайде Триочко върви си в къщи и помни, не спирай да се раз-даваш на хората. Казвай им колко ги обичаш и освободи души-те им. Това е мисиято която Бог ти е дал. Върви.
-Ще те видя ли пак ангелче - Триочко се просълзи на раз-дяла.
-Вече знаеш къде да ме намериш нали. Винаги когато пог-леднеш в душата си аз ще съм там. А сега върви…
Мъничето се събуди в леглото си.
-Всичко е било само сън - рече си то - сега отново съм сам и целият свят ме мрази.
Нещо обаче му подсказваше, че не е така и той с искрица на надежда бръкна в джобчето. Красивите семенца заблестя-ха в шепичката му.
-Не е сън! -изкрещя той и слезе при родителите си -Мамо, татко обичам ви.
Очите на родителите му се заляха със сълзи.Нещо се про-мени в тях от този момент. Те паднаха на колене и го прегър-наха.
-И ние те обичаме синко. И се гордеем с теб!
"-Благодаря ти ангелче"-каза си наум Триочко и излезе на улицата за да изпълнява мисията си. Да казва на хората колко ги обича.