автор: nega03

Къде си скъпи приятелю?
Ти нямаш ни име, ни образ, ни плът.
Може би все пак стоиш някъде
в очакване да се срещнем по път.

Как ли изглеждаш в действителност?
Какво се крие дълбоко във теб?
Вероятно изпълнен си с нежност,
и в съня си бленуваш за мен.

Житейските друми безкрайни са.
Човешките мигове и те са безброй.
Явно Съдбата е тази магьосница,
която подрежда пъзела до край.

Дали с теб ще се сблъскаме челно
или ще се разминем на един дъх разстояние?
Дали ще поемем риска със други -
по всичко изглежда, е пак по Нейно желание.

Ние сме просто колелца от веригата,
поставени по свойте места.
Въртим се по общия ритъм,
обречени да движат света.

Дали ще направиш крачка напред или вдясно,
и това е предварително речено.
Важно е преди всичко, да си наясно,
че ще оставиш на дървото нещо изсечено.

Пътят ни върви през гората
и трябва да се научим да виждаме.
Оставена е от предците следата,
а на нас е писано да я разчитаме.

Ако вървим с очи вързани,
все ще се спъваме и ще падаме.
А и не трябва много да бързаме,
за да си съхраним силите.

Драките са навсякъде,
хищници дебнат отвъд храсталака.
трябва да си с добро оборудване,
за да излезеш невредим от батака.

Сам е трудно, не смяташ ли?
Но дали ще срещнеш приятел?
Трябва взаимно да си помагаме
и да внимаваме за предатели.

Отдъхни на близката морава,
от размисли дълбоки откъсни се.
Някому стори добро отново,
за да има живота ти смисъл.