автор: esme

Истината е да не усещаш нищо
и ще мина
тихомълком
с онази непозната
дето виждаш ли сега пресича тротоара,
Ти само не слагай ръка по косата й
все се заканвах, че ще я отрежа
когато стана на трийсет,
не бързай
аз също тичам
и викам
и губя по малко от себе си
понеже
не си само ти минувача,
но твойто презрение
най-трудно ще си спечеля

и въобще каква е тази реалност, дето
ме вмъква в улици
в случайни срещи,
във думи отдавна изгубени.

Лудостта ми не е поезия,
но обратното едва ли ще можеш
да го понесеш.