автор: daik

( "Децата на афродита"- Вангелис, Д.Русос...)

Във пет часът
Търся път
в улична тъга
А мисълта
през града
крачи все сама.
Спомен красив в минал ден
аз разхождам пак със мен.

И е жестоко да знам
Че лицето ми там
На стъклото
Съм аз.
И е жестоко да знам
че останеш ли сам
си говориш
без глас.

Във пет часът
Търся път
в улична тъга.
Само нощта
е добра
и е с мен сега.
Дава ми тя спомен скъп
-на годините звукът.

И е жестоко да знам
Че лицето ми там
На стъклото
Съм аз.
И е жестоко да знам
че останеш ли сам
си говориш
без глас.

Във пет часът
Търся път
в улична тъга.
А пък нощта
е добра
дава ми сега:
Дни и надежда и звезди
и сънувани мечти.