/пиеса в три действия/
СЦЕНА ПЪРВА
Сатанаил се приближава към Исус
САТАНАИЛ: - Исусе,чудя ти се. Уж си Син на Всмогъщия Бог,
уж Самия си Бог, а си облечен само с тази бяла дреха?
Планетите са Твои, вселената и всяко живо и неживо същество, а си толкова
добър с ангелите. Не чувстват никакъв респект .
И откровено да ти кажа - виждаш ми се малко...
ИСУС : - Какъв?
САТАНАИЛ: - Ами как да ти го кажа?...
ИСУС: - Казвай де, какво го усукваш?
САТАНАИЛ: - Виждаш ми се подлизурка. Всичко каквото каже Баща Ти изпълняваш безпрекословно.
ИСУС: - да, защото го обичам.
САТАНАИЛ : - И аз го обичам обаче...
ИСУС: - Какво обаче...?
САТАНАИЛ: - Обаче по някои въпроси имам свое мнение.
ИСУС: - Всяко мнение което се различава от това на Бог Отец е беззаконие.
САТАНАИЛ: - Леле,какъв фанатизъм ! А не ти ли се струва,че това което мисли
Баща ти граничи с тирания?
Преди и аз се подчинявах и то с радост,но сега прогледнах.
Преди ходех с бяла дреха -като твоята - бях скромен,внимателен... После проумях. Аз,който водя небесното хваление,Аз , който ръководя небесния оркестър,Мен ,който Бог е дарил с толкова много дарби и ми е дал такава красота... Не,аз не мога да бъда като останалите ангели. Те трябва да изпитват респект при вида ми,затова си направих тази златотакана дреха със цвета на ноща и падащи звезди. Харесва ли ти?
ИСУС: - Послушай Сатанаиле!" От много голямата ти търговия се изпълни всичко в теб с насилие и ти съгреши. Сърцето ти се надигна поради хубоста си и ти разврати мъдростта си поради блясъка си!"
САТАНАИЛ: - Но аз съм АРХАНГЕЛ - ПЪРВИ АНГЕЛ НА БОГА!...
ИСУС: - А аз съм Неговият Син - и какво от това... Изпълнявам с радост волята на Баща Ми. Знай Сатанаиле,няма нищо по-добро от това да служиш с любов
на Своя Баща и на човеците които Ние създадохме.
САТАНАИЛ: - Аз не мисля точно така. Достатъчно съм служил вярно.
Крайно време е и да получа и нещо за себе си. Трябва ангелите да ми се покланят!
ИСУС: - Но това,това е безумие!!!
Един е Бог и само Нему трябва да се покланяме!
САТАНАИЛ: - Ще видим дали това е точно така...
/тръгва си - завесата пада /