автор: dalla

открих едно голямо пространство,
по-голямо отколкото мога да ти разкажа

и беше полу-разрушено
ще каже човек
че съм го открила в мене
звездите в него бяха на пода
и небето беше от мътни води
и нищо не се отразяваше в нищо
сякаш нямаше
никакви закони

и беше толкова голямо, че сърцето ме заболя
и се засрамих
от малкия си мозък и желанието
да го притежавам
цялото

беше пълно с разрушени къщи
от червени тухли
със забравено пране по тях
набито с киселинен дъжд и прах
изоставено от собствениците си

нямаше никoй
не миришеше на хора
не миришеше дори на природа
и си помислих,
колко много може да се направи тук
като например,
да се почне отначало
всичко отначало-
да се положат костите на динозаврите,
да се замрази земята,
да се разтопи
и така нататък....

но ми се стори много работа,
а и съм сама,
с кого да се размножавам
и въздъхнах само
съжалително
и се сбогувах с огромното пространство

и си казах,
че ако има бог,
ще го намеря и ще му кажа
къде има за него работа....