автор: NinaEmilia

Не съм глуха изобщо
за думите хлъзгави -
но внезапно ме хваща
лудостта пъргава,
И ми омръзва
да се замислям
за отношения,

но оставам в слух
за смелостта ти -

временна.

Чуй ме:
идвай по-често
в нощта ми!
Още те искам...
Смей се
на глупостта ми!

Аз пазя във себе си
подобна на твоята
тайна:
след пораженията
да се изправям нехайно.

Мога да забравям,
както никой друг не умее,
и да продължавам
напред,
докато е забавно, умея.

Хайде,
а ти не си идвай
късно вече,
и рано не ставай!
Тръгни си от съня ми
или в деня ми
остани направо,

останалото са
без правила игри,
които трудно понасям -

разбери какво ти казвам,
и с думи хлъзгави
не ми отговаряй!

13 юли 2005