Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 5
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: marathon
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзгубен
раздел: Други ...
автор: Sladkata_Rosi

Всичко беше въпрос на време. Нищо повече. Трябваше му само малко повече въображение и няколко литра водка, за да забрави болката. И да открие своята истина. Търсейки я сред повехтелите жълти листи, ровейки се из старите ръждиви спомени, той се надяваше да открие нейният образ.
Да продължи своят отдавна забравен път, напред към светлината на утрото. Но в неискрената тишина на мрака той откри само своята призрачна тъга. Тя не го задушаваше, не го подтискаше, не го тормозеше с горещи сълзи. Просто... пиеше от кръвта му, подобно на зажаднял за храна хищник, пиеше и плюеше, превръщайки чистата искряща течност в гнила помия... Тогава, сред своите тихи стонове и гърчещите се звуци на ужасната незадоволена кръвопийца, той дочу глас, тъй нежен и примамлив, че в мига, в който го обгърна, забрави всичко за себе си и потъна в синя тишина...
- Забрави ме, забрави ме, забрави ме - шепнеше гласът - забрави ме и ме остави сама в мрака. Погуби ме, захвърли ме, изостави ме, мен, тази, която те водеше напред и ти даваше сили да се бориш с трудностите, тази, която те караше да се усмихваш на утрото, да прегръщаш деня и да се потапяш в безкрайните шепнещи удоволствия на нощта. Вярваше в мен и ме обграждаше с нежност, караше ме да се развивам, израстнах в сърцето ти, подари ми душата си, а след това... просто ме захвърли, заради онази другата, невярната. Онази, която те излъга в своята безпощадна порочност, тази която те потопи в мрака на лудостта. Защо? Аз бях твоята мечта, твоята млада и невинна мечта. Винаги бях до теб, а ти ме захвърли, за да угодиш на една жена, която се възползва от нас двамата, която разруши нашето щастие и погуби душата ти. Преди да я срещнеш ти мечтаеше и ме изпълваше с нови образи и надежди, вярваше в мен и в своя успех. Знаеше, че ще ме постигнеш, и тъкмо беще на път да ме осъществиш, когато се появи Тя и ти и повярва. А сега, измамен, изоставен и сам, ти загуби и двете ни. Нея - безпътната мръсница, която провали живота ти и мен - своята чиста и светла мечта, която те водеше напред през трънливите пътеки на живота. Сега си сам, а аз не мога да се върна отново при теб, защото няма място за мен в душата ти, изпълнена с мрачни мисли и тревоги. Искам те отново, пусни ме в сърцето си, моля те! Нека ти помогна да мечтаеш отново, нека двамата продължим напред! Моля те, моля те, моля те...
Но гласът заглъхваше... Самотникът протегна ръце към нея, своята така далечна и същевременно толкова близка мечта. Разрови се из мрачните и огорчени дебри на сърцето си, за да и намери място, но там... там се стелеше непрогледният мрак на отчаянието. Отпи от вече почти празната бутилка, неговата вярна другарка през последните няколко месеца. Затвори кротко очи и ето, видя я отново - своята мечта. С последни усилия отвори сърцето си за нея и я прие с благодарност. Сърцето престана да бие, последна тиха въздишка повдина гърдите му, но в последният миг мечтата прегърна душата му и слети в едно, потънаха в тихата забрава на вечността.


Публикувано от BlackCat на 31.07.2005 @ 20:55:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Sladkata_Rosi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 20:34:29 часа

добави твой текст
"Изгубен" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.