автор: diva_strast

Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й,
шарките са някък сиви,
овехтяла е,
и цялата на кръпки.
С години я гореше
жарко слънце,
лъчите му оставиха й
белег в мрачен цвят.
Сълзи солени я разкъсваха,
плътта на нишки се делеше
и скърцаше в тялото пожар.
Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от ласки
и от премълчаван стон.
Изтъняла,избледняла е...
А дали е още в мен..
Незнам.