Ти стари селянино,
защо копаеш тази почерняла земя
под лъчите на безпощадното слънце.
Сееш надежда - надежда за нов живот.
Помниш ли още алените й устни,
дъхът на косите й, които носеше вятъра...
Помниш ли още бялата й гръд...
Мълчиш и стискаш мотиката.
Сей селянино - посей последната си капка кръв.
Спомняш ли си очите й
оросени от топлия пролетен дъжд
Спомняш ли си ръцете й сплетени в твоите...
Остана ли ти нещо от нея?!
Само болката по загрубелите ръце.
Дълбай проклетата черна земя,
която я погълна. Дълбай.
И нека слънцето пече още по безжалостно.
Дълбай селянино със своето пресъхнало сърце
Сееш последните си капки кръв,
но земята отдавна е мъртва.