автор: iony_ada

Нарисувах небе, нарисувах трева,
оцветих ги с любов и видях светлина.
И по листа цветя в този миг разцъфтяха,
за да стоплят света с красотата.

После с четка живот и на птиците вдъхнах,
но в мълчание тъжно сърцата им тръпнат.
И в картината чудна леден вятър полъхна,
всичко мигом замря, всичко сякаш изсъхна.

Нещо липсва в пейзажа.
И какво ли е то?
Нас ни няма в градинката,
значи няма любов.

Тръгваш ти. Тръгвам аз.
Ще се върнем ли там?
Аз не мога, не искам и не трябва да знам.
Дорисувай картината сам.