Останах да живея в спомена.
Избрах във него да се скрия.
От всичко вече отчуждена,
пак теб мечтая да открия.
А ти оставаш все далече.
Докосвам с поглед твойта сянка.
Душата ми на две разсече.
Да бъде цяла искам вече.
И само ти единствен можеш
от болката да ме спасиш,
душата ми да съживиш
и спомена в реалност да превърнеш.
А после просто ще си тръгнеш
и може би в мен няма да боли.
Но, моля те, когато тръгваш,
към спомена вратите заключи.