автор: DarK_LaDy

С амотата е отровна
В ън от рая, на земята,
О крилен от свободата,
Б ързо падаш, загубил си душата
О питваш се да се изправиш,
Д а направиш крачка плаха,
А ла от нещо все се плашиш,
Т ова е свободата.
А мислиш за благословия,
Е динствено спасение,
О пит жалък - милостиня
Т ежка болка - огорчение.
Р еки от сълзи по улици се стичат,
О пит за скок - не политаш,
В сичко изгубено е - факт,
А ти се предаваш пак.