Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 855
ХуЛитери: 1
Всичко: 856
Онлайн сега:
Не съм сама. Не искам и да плача. Но самотата ме прегръща в мрака. "Махни се!" - безмълвно й казвам; но тя се усмихва ехидно - "Не мога. Сама си.".
Да бе! Сама. Аз знам. че ще дойдеш. Видях го. И чувствам в сърцето си - ето! Не вярваш? Знам, че
понякога сляпо дори ме сънуваш. Но не можеш... да ми кажеш.
Идваш. Направил си крачката вече - нещо главата ти притиска и нямаш сили да се обърнеш. Не искаш.
Чувстваш. Усещаш го странно. Не знаеш дали да си вярваш.
Объркан си. Тя ли е? Или не е? Аз ли съм или е тя? Коя? Къде?
И аз се питам - аз ли съм или е тя? Тя ли е? Или не е? Кога? Къде? Ко...
Тъгувам. Не зная къде си. Дори ми липсваш - когато още не съм те имала...
Не казах това. Имах те - но за миг, преди и тя да те Има.
Взе те. Открадна те подло. Или ти й се даде?
Боля ме. Но вече ми мина - защо? Не си ми избягал...
Идваш... И знам, че ще стигнеш. Тогава, когато...
...се Имаш.
