 |  когато
преструвките сваляше
нощем,
заедно с тампонът за грим,
усещаше как я свива сърцето
и лицето
и то я болеше -
от милион пресилени усмивки
от угодническото кимане
от просташкото намигване
и гърлото й се свиваше
от толкова премълчани истини
нелепи хвалебствия
тъпи флиртове...
нощем след като сваляше гримът си
маската
и преструвките...
оставаше тя самата-
толкова
така
безплътна.
Публикувано от BlackCat на 30.07.2005 @ 10:25:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.85
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "зад сцената" | Вход | 8 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: зад сцената
от Gerlan на 30.07.2005 @ 13:05:09
(Профил | Изпрати бележка) | 'Сцена''
автор: Gerlan
С много думи, ще отричаме истини,
боледувани, изстрадани истински!
Ще събуждаме, думи изстинали,
помежду ни!
Неказани…?
Ще отричаме себе си дори и...
Тогава, когато обичаме, ще замълчим.
Пристигнали късно във нечия искреност,
ще запушим ушите си. И болката ще стърчи!
Безропотна...! Очакваща капка човечност,
ако можем ще си я спестим..?
Помежду ни!?
Неказани…?
Ще останат толкова несподелени истини.
Жадувани, самотни, неримувани…
Наказани. Защо ли, спасихме ги!
Въжето е част от ролята на куклата.
На нея така и харесва! Това е сцена.
От едната страна е публиката,
Останалото е суета...
12.09.04г. |
Re: зад сцената
от Paisa (paisa@abv.bg) на 30.07.2005 @ 13:00:33
(Профил | Изпрати бележка) | По формата на стиха - профилът е като нормално разпределение от теория на вероятностите, с отчетливи флуктуации.
По съдържанието - бих сложил подзаглавие "цената".
Въпроси - струва ли си цената?
Отговори - стиха определено много си струва.
И завършека - усмивки, разбира се :))) |
Re: зад сцената
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 30.07.2005 @ 10:28:28
(Профил | Изпрати бележка) | Познавам я тая. Някога за нея писах едно такова разголено...
В гримьорната - до деветте живота,
до плаща от решителност, до думите -
оставяш сгъната прилежно болката.
И сцената те призовава шумно.
Прожекторите сенките пронизват,
до дъно ти обхождат голотата.
Кръжиш около своята безименност
прозрачна, феерична и остатъчна.
А неразумно е, наивно е и дръзко
в изстреляни зеници да се вглеждаш
докато чупливата ти същност
воюва правото на кътче нежност.
Разтваряш дверите на свойта искреност
и тя на струйки "тебе" се разлива...
Дори да те проникнат твърде близко,
не се страхувай. Няма да те видят.
П.П. А бе не е безплътна. Тогава си е тя. Онази, която няма да видят. |
Re: зад сцената
от mastilo на 30.07.2005 @ 13:53:07
(Профил | Изпрати бележка) | | моето стихо "проституция на чувствата" ти носи бутилка шампанско, не китка, "зад сцената" и ... наздраве! ) |
Re: зад сцената
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 30.07.2005 @ 15:25:04
(Профил | Изпрати бележка) | Тя затова си слага грим - да добие ПЛЪТ понеже е БЕЗПЛЪТНА. И вместо да постигне тоя ефект, май може да стане БЕЗПЪТНА.
Защото всеки ден в един път, А ВСЯКА НОЩ - В ДРУГ, е много тежка участ за една душа.
Цената! Не знам по колко вървят тампоните за грим и ...съответните млека, с които...
всъщност тоя грим май се сваляше с друго. Обикновено със сълзите на самата душа или с тези на обичащия я човек, който гледа безпомощно и страдащо как се смалява.
Уич...
ти си единна, а как само ги разбираш тия раздвоени жени.
Поздрав! |
Re: зад сцената
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.07.2005 @ 10:38:56
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ...и гърлото й се свиваше
от толкова премълчани истини...
____________________________
С всеки компромис се прощаваме
с частица от истинското си аз.
Ако играехме по правилото за внезапна смърт -
отдавна да ни няма.
Дали не би било по-добре от сега -
това бавно изпразване от съдържание -
продължава вече толкова дълго, уморява.
Дори вече не се и преструваме -
правим го по навик.
Спряхме и да се крием -
децата ни намразват за това.
И ние се презираме,
че не сме това, което бяхме.
Че се предадохме на сивотата.
Че спряхме да се противопоставяме на несправедливостта
и спряхме да защитаваме малката правда.
И докога?!
Въпросите - заобикаляме ги,
но те не отпадат.
Денят, в който ще застанем лице в лице със себе си,
пред огледалото,
никой не е избягнал.
Горчивите гънки по лицата
бяха част от усмивка някога.
Ще си признаем ли..?
Или три водки пак ще оправят нещата?!
Утре, или по-нататък няма да са достатъчни...
Кутията с грим е под ръка -
за поредната подходяща маска -
бутафорна усмивка... И истинска сълза...
________________________
Откровения, Среднощна, откровения... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 793
ХуЛитери: 2
Всичко: 795
Онлайн сега:
