Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 3
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: lirik1
:: com_ocio
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСъбуждане
раздел: Други ...
автор: Janie

Слънчев лъч, промъкнал се през щорите ме събужда. Играе по спящите ми очи... по лицето ми... като нежна милувка. Докосва устните ми като целувка... спуска се по шията ми, докосва леко рамото... .
Отварям бавно очи и се опитвам да ги фокусирам. "Добро утро" усмихвам се сънливо на лъча. "Не е ли малко рано да ме будиш". Затварям очите си за миг... някога можех да гледам в слънцето без да мигам...
Топли целувки покриват лицето ми. Песента на събуждащ се ден се процежда през затвореният прозорец. Вглеждам се в лъча... плъзгам поглед към прозореца... фокусирам на малката почти нищожна дупчица в щората...псле се вглеждам в малките прашинки, които танцуват в лъча. Бавен, почти ленив танц. Поемам бавно и внимателно дъх, не искам да ги обезпокоя с присъствието си. Лежа така, почти неподвижна и гледам танца на прашинките, и се наслаждавам на топлината по лицето ми.
Лъчът бавно се мести от лицето ми върху леглото от там на пода... сякаш ме води... навън към новият ден. Отмествам завивките и прашинките се завихрят в луд танц. Ставам и тръгвам към прозореца. Пресичам лъча и за миг съм в средата на сцената. Вдигам щората и отварям прозореца да приема деня в стаята си.
Вълна от светлина и шум! Претварям леко очи под парещата слънчева светлина... "Добро утро, Слъце!". "Добро утро, град". "Добро утро, небе и земя, и свят".
Вдишвам дълбоко прохладният утринен въздух. Небето е синьо с онова особено тукашно синьо. Някак си ярко и огромно... Птица пресича погледа ми. Извива се високо и плавно се понася по въздушните течения. Красива, величествена... най-вероятно скоро ще трябва да се впусне в търсене на храна за малките и, но сега е напълно свободна в безгрижният си полет... "Добро утро... ще ми дадеш ли за малко крилете си на заем? Само за малко... искам да полетя, да съм напълно и безгрижно свободна, поне за малко...". Усмихвам се широко и топло на птицата.
Облягам лакти на перваза, подпирам брадичка на дланта си и се вглеждам пред себе си. Прохладинят утринен въздух гали лицето ми, косите...плъзга се по мен и нахлува в стаята, разпръсква прашинките и игриво ги завърта във вихара на нов танц.
Странен град... никога не съм виждала толкова катерички, зайци и някакви други гризачи чието име дори незнам, а аз съм родена в планината... Тук по средата на бетонният хаос ги има с хиляди. В парка от другата страна на улицата има сърнички, мога да ги видя от прозореца си, пасат си най-спокойно, някак си по градски свикнали със света на около. И изрисуваните муцунки на енотите... ще те подминат по пътечките в парка на път за някой кош в търсене на храна и няма дори да те погледнат... "Добро утро..."
Шумът ме залива на талази. Писък на гуми... крясък на клаксон... вой на сирени (чувам ги толкова често, а все още не мога да спра да си мисля какво ли е станало, дали някой е в беда...). Вглеждам се в хората долу по тротоара, на паркинга, по улицата... "Добро утро и на вас", усмихвам се. Не очаквам отговор, не очаквам дори поглед. Забързан свят, почти никой не поглежда на горе. Когато деня ме поеме в безумието си и аз няма да се сетя да погледна на горе. Само по някога, когато живота тук ме принуди да спра може би ще се вгледам към небето и ще забележа причудливите форми на облаците или свободния полет на птиците...
... Моите сутришни петнадесет минути...
Моето откраднато време за мечти...
Моят начин да се усмихна на света....
... Моите минути....
Обръщам гръб на утрото и се впускам в сутришният си ритуал.... Безумието на новият ден ме грабва и аз препускам по светлината... с онази усмивка на утрото отпечатана в душата ми.


Публикувано от BlackCat на 30.07.2005 @ 08:59:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Janie

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 17:11:52 часа

добави твой текст
"Събуждане" | Вход | 4 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Събуждане
от jel (kopriva132001-all@yahoo.com) на 30.07.2005 @ 12:30:33
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво разказваш! А това кой град е?


Re: Събуждане
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 30.07.2005 @ 16:21:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря:) Чикаго

]


Re: Събуждане
от Anton_Fotev на 30.07.2005 @ 11:15:32
(Профил | Изпрати бележка)
Нежно е - по оня истински, ненатрапнив начин, който някак ме накара да си спомня за моето детство.
За един отдавна загубен в друга епоха квартал, за мили и приятни възрастни хора, които сигурно вече не са между живите, за връстници с които съм си играл, за палачинките и бухтите със сирене, които съм изял...

Благодаря за усещането...


Re: Събуждане
от lusi на 30.07.2005 @ 09:39:43
(Профил | Изпрати бележка)
Добро утро мило дете! Сега пак живееш и се събуждаш в онзи стар град! Какъв ли ще е този малък слънчев лъч, който така нежно събужда в теб усещане за това, че не си сама? Не само че не си, но около теб всичко гъмжи от живот. Ще се надявам тези минути да са повече! Пожелавам ти го!


Re: Събуждане
от Bulars на 30.07.2005 @ 18:14:38
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина ! Събужда.. Стопля и донася отдавна забравени спомени.. Благодаря ти Janie. Където и да си .., каквото и да е утрото ти... Запази го ! Ще мине време и не след много дни, когато и друг човек се почувства забравен... Дори тогава "твоето утро" ще целуне с дъхът си, нечий измръзнали устни.., ще ги погали и ще им се усмихне..
Прекрасно е ! :)