Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 3
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: lirik1
:: com_ocio
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПреди сънят
раздел: Други ...
автор: Janie

Малко преди полунощ....
Прохладна, потънала в лятно зелено, красива нощ...
Непрекъсващата песен на двигатели и гуми, прегърнали пътя...
До входната врата на блока пее щурец...настойчиво и малко по-силно от тези в полето ( навярно, за да го чуят през шума на човеците).
Бавно изкачвам стъпалата към моята врата...
Отключвам..., влизам..., затварям вратата зад гърба си..., автоматично заключвам...
Забързаният нощен свят остава зад мен, заключен зад двойни врати, а щуреца отвън продължава да пее, като на стража. Усмихвам се... моят личен телохранител...
Измивам пластовете от деня натрупани по тялото ми... като в древен ритуал за пречистване. Водата ме облива и смъква пласт по пласт денят от мен...
Лягам. Казвам тихо лека нош на любимите ми хора, на света, на спомените... и затварям очи...
Под клепачите ми, уморени от дългия ден се вплитат светлините които денят е отпечатал в очите ми. Яркото слънце, отблясъците от метал и стъкло, препускащи слънчеви зайчета. После потъналият в кръв залез, последните лъчи, които докосват земята в прощална целувка. Небето, което потъмнява бързо, но с точно установена последователност от изток на запад. После фаровете на полетели коли в ясната безвездна нощ, искрящите гигантски реклами, огромните покрити със светлина небостътргачи и безброй ярки светлини...
Под клепачите ми препуска моят град... забързан, ярък, изпълнен с живот. Пронизващият писък на деня и приглушения тътен на ноща.
Хората с тяхната невероятна уникалност в бетонения хаос. Безбройните лица, които носят отпечатъка на индивидуалност в очите.
Четвъртък вечер... навън няма големи компании излезли да разпуснат и да отбележата края на седмицата с купон. Малки групички, работни вечери, влюбени двойки и такива които сега се впускат в танца на ухажването. The girls night out… the boys night out…
Сред ръмженето на двигатили едва доловимо е потропването на конски копита... За влюбените, за туристите, за тези които просто искат да се насладят на ноща са малките бели карети украсени с цветя водени от един добре обучен кон. Първата подминах с раздразнение. "Хайде! По бързо! Аз се опитвам да изляза от тази лудница и да се пребера в къщи! Размърдай се!". Ляв мигач за изпреварване... и точно на замръзналият в червено светофар поглеждам към спряната до мен карета. Той прехвърлил ръка около рамото и шепти нещо в ухото и, а тя се усмихва, ръката и удобно отпусната на колянот му. Неволно се усмихвам. Изнервината ми душа се затопля. Без капка ирония си помислям "Гълъбчета" и със значително повече конска сила от каретата ги подминавам.
На ъгъла спирам на друг червен светофар. Оглеждам се разсеяно. Хора тръгнали на някъде, забързани и ли просто наслаждаващи се на ноща. Бляскави ветрини. Малки кафенета с маси по тротоарите. На ъгала, подпрян на една стена стои огромен черен мъж. Окъсан, дори в сумрака мога да видя коса, която не е виждала вода или гребен от известно време. През рамото му, огромна пазарска чанта, а ръката му върху нея я пази ревниво. "Там ли си скрил всичките си съкровища". В другата му ръка пластмасова чаша пълна с... кафе, предполагам, а той сърба с удоволствието с което друг би пил добре отлежало бренди. Плицаите минават покрай него и му казват нещо, той маха с ръка и бавно се изправя от удобната си позиция тръгва на някъде....
Пронизващ звук от класон зад мен... стряскам се... светофара е на зелено. Колите зад мен напират нервно. "Успокойте се!" казвам на глас. "Всички сме тръгна към едно и също място, където няма никакво значение колко бързо ще пристигнеш..."
Пътят ме поема. Погледа ми се взира напред в светлините на други коли. Отвреме на време поглеждам в огледалата за полицейски коли и дори не обръщам внимание на стрелката за скоростта. Усещане за летене... обичам го... чувствам се толкова жива... Забраненото удоволствие...
Вратата... щуреца... ключалката... водата... "Лека нощ..." ... града под клепачите...
Тишина и спокойствие... Поне докато неспокойните ми сънища нахлуят в съзнанието ми.


Публикувано от BlackCat на 29.07.2005 @ 19:34:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Janie

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 17:07:35 часа

добави твой текст
"Преди сънят" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Преди сънят
от jel (kopriva132001-all@yahoo.com) на 29.07.2005 @ 21:18:17
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво пишеш.


Re: Преди сънят
от libra на 29.07.2005 @ 21:30:18
(Профил | Изпрати бележка)
приятен разказ и на мен ми хареса )