автор: DarK_LaDy

И все там стоя пред безкрайна необятна стена. И аз знам, знам, че си там, знам. А аз толкова искам да те достигна, протягам ръце в търсене на пролука; и крещя и плача, но нито звук, нито лъч не достига до теб.
И тичам и търся врата...прозорец...цепнатина към теб, да те зърна , за миг да те видя....тичам. С ръце, свити в юмрук удрям безмълвната стена и те викам.
Кървави следи от ръцете ми по стената, кървави сълзи от очите ми, кървави стъпки от нозете ми...и сякаш в кръг обикалям и все от където тръгна, там се се връщам, но пак продължавам . Болка пронизва тялото ми, но аз не спирам да те търся...и обикалям... и ходя...вече нямам сили за бяг и ръцете ми не с юмруци, а с длани се мъчат прашинка от стената да отронят.
Поглеждам черното безоблачно небе и ни слънце, ни луна пътя ми осветява...аз виждам стена, после небе, без хоризонт. Ала зная, ти си там, зад стената и една усмивка, един поглед ти струва да откриеш вратата...
А ти си толкова близо и така далече, и безнадеждна надежда изпълва мислите ми. Надежда, че ще те достигна. Но силите ми отдавна не вярват и аз се влача, оставяйки кървави дири след себе си, и нямам дъх да плача, плача на на ум и те викам...
Ах, колко още трябва да се лутам, колко кървави сълзи трябва да изплача, колко слънца и луни ще изпратя...